Лъчезар Бояджиев

Лъчезар Бояджиев (1957) е роден в София, където живее и работи. Завършва специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София през 1980 г. Допълва художественото си образование, докато живее в Ню Йорк, САЩ, през 80-те години. Започва творческата си кариера след падането на Берлинската стена през 1989 г. Творчеството му е посветено на личната интерпретация на социални процеси, на взаимодействието между личното и публичното, на градската визуалност и на съвременния свят, разкъсван между утопия и дистопия. Работи с различни медии: инсталация, фотография, рисунка, обекти, текст, видео и пърформативна лекция, както и с кураторски проекти. През 2025 г. представя самостоятелните изложби „На почивка... Corpus Equorum 2004–2024“ в Националната галерия – „Квадрат 500“ в София и „Градски мечти наяве“ (Urban Daydreaming) в Българския културно-информационен център в Скопие, Северна Македония. През 2020 г. самостоятелната му изложба „Лъчезар Бояджиев: Пресъздаване на света на образите. 1991–2019“ е представена в MOMus Contemporary в Солун, Гърция. През 2023 г. сред самостоятелните му изложби са „Градски мечти наяве“ в галерия ICA-Sofia и „Публичен мащаб, личен размер“ в галерия „Структура“ – и двете в София. През 2022 г. художникът участва в биеналето „Манифеста 14“ в Прищина, Косово, а през 2023 г. – в четвъртото издание на биеналето „Автострада“ в Призрен, Косово.

Лъчезар Бояджиев е един от най-изявените съвременни български художници; сред избраните му изложби са самостоятелните „Дистопичен уют“ (Dystopian Cozy), галерия „Сариева“, Пловдив (2018); „Лъчезар Бояджиев. Sic transit media mundi /Настоящето е твърде кратко и доста тясно/“, Софийска градска художествена галерия (ретроспективна) (2018); както и груповите изложби: „Horizon Ablaze“, TcAM, Тайчунг, Тайван (2026); „Черното огледало“ (Black Mirror), музей „Лудвиг“, Будапеща. 2019 г. „Машината за влияние“ (The Influencing Machine), галерия „Никодим“, Букурещ; 2016–2017 г. „Икономизиране“ (Economize), музей „Лудвиг“, Будапеща, както и „Симптоми на обществото“ (Symptoms of Society), Художествен музей „Гуандун“ (Гуанджоу) и Художествен музей „Джъдзян“ (провинция Джъдзян), Китай; през 2016 г. „Студен вятър от Балканите“ (Cold Wind from the Balkans), музей „Пера“, Истанбул; „Утопии с нисък бюджет“ (Low-budget Utopias), Moderna Galerija, Любляна; през 2015 г. „Граматиката на свободата“ (The Grammar of Freedom), GARAGE MCA, Москва, „Отвътре навън“ (Inside Out), Градска галерия, Любляна, и „Изкуство за промяна 1985–2015“, Софийска градска художествена галерия, София; през 2014 г. „Несъгласие“ (Disconsent), ЦСИ „Старинна баня“, Пловдив; през 2013 г. „Икономика в изкуството“ (Economics in Art), MOCAK, Краков; през 2012 г. „Най-добрите времена, най-лошите времена“ (The Best of Times, the Worst of Times), Първо биенале, Киев, и „Окото никога не вижда себе си“ (The Eye Never Sees itself), Второ биенале, Екатеринбург; и през 2011 г. „Глобалното съвременно“ (The Global Contemporary), ZKM, Карлсруе, както и много други.

Сред значимите му кураторски проекти са: 2026 г. „Native Resolution / Innate ИНАТ“, фестивал BUNA 4.0, Варна; 2024 г. „Авариен вход“ (Emergency Entrance), Дипломна изложба / School4artists’2024, галерия ICA-Sofia, София; 2022 г. „Self-splaining. Триумф на емпатията“ (Self-splaining. A Triumph of Empathy), Manifesta 14, Прищина, Косово (съкуратор); 2018 г. „Картографиране на травмата / Аксиния Пейчева“ (Trauma Mapping / Aksiniya Peicheva), галерия ICA-Sofia, София; 2016 г. „Георги Ружев – ретроспектива“, галерия ICA, София (с Яра Бубнова); 2015 г. „Паметникът – обществено недоразумение?“ (The Monument – ​​a Public Misunderstanding?), Endeavors 2015 в галерия „Васка Емануилова“ / Софийска градска художествена галерия, София; 2013 г. „Академична култура от периода на прехода (1980–1991). Академичният „ъндърграунд““, галерия „Алма Матер“, Културен център на Софийския университет, София; 2012 г. „Beautiful Game“, Градска галерия (Mestna Galerija), Любляна (с Аленка Грегорич); 2010 г. „Beyond Credit. Contemporary Art and Mutual Trust“, Antrepo 5, Sanat Limani (Истанбул – Европейска столица на културата 2010), Истанбул (с Мария Василева и Яра Бубнова); 2005 г. „Red Riviera Revisited“ (в рамките на проекта „Visual Seminar“ на ICA-София), Център за култура и дебат „Червената къща“, София; 2001 г. „Small Talk“, Музей за съвременно изкуство, Скопие; 1999 г. „Station Sofia. Translocations. (new) media/art“, Фондация „Дженерали“ (Generali Foundation), Виена (с Яра Бубнова); 1992 г. Трето международно биенале – българско участие, Истанбул; 1990 г. „Край на цитата“ (End of Quotation), Клуб на (вечно) младите художници, Галерия на Софийския университет, София; 1989 г. „Весела Коледа – Висящи обекти“, Клуб на (вечно) младите художници, зала „Универсиада“, София.

Носител е на: Наградата за изключителни заслуги в областта на културата (визуални изкуства) на Столична община за 2018 г.; Голямата награда за участието си в изложбата „Onufri’98. Permanent Instability“ в Националната галерия в Тирана, Албания (1998 г.); както и на наградата за изкуствоведска критика на Съюза на българските художници (1989 г.).