Над 90 представители на визуалните изкуства депозираха отворено писмо в Министерството на културата

ОТВОРЕНО ПИСМО

До
г-н Румен Радев, Министър-председател на Република България,
г-н Евтим Милошев, Министър на културата,
г-н Гълъб Донев, Министър на финансите,
Членовете на Комисията по културата и медиите към Народно събрание,
Г-н Васил Терзиев, кмет на Столична община
Уважаемите медии,
професионалната общност в сферата на визуалните изкуства

Относно необходимостта от последователна държавна политика към визуалните изкуства в България

Уважаеми госпожи и господа,
Обръщаме се към Вас в момент, в който проблемите на визуалните изкуства в България вече не могат да бъдат разглеждани като отделни казуси, временни затруднения или административни недоразумения.

Хроничното недофинансиране, липсата на секторна стратегия, непредвидимостта на публичната подкрепа, остарелият финансов модел, слабият арт пазар и затрудненото международно представяне очертават по-дълбок проблем: визуалните изкуства остават един от големите културни сектори без последователна държавна политика и дългосрочна визия за развитие.

Разговорът е особено важен сега — в контекста на бюджетната процедура и необходимостта културната политика да бъде планирана стратегически, а не кампанийно.

Казусът с Националния културен календар направи липсата на предвидимост особено видима. След проведена процедура и публикувани резултати стана ясно, че реално финансиране ще получи само част от одобрените проекти. Организации, вложили време, експертен труд и средства и поели ангажименти към артисти, партньори и публики, отново се оказаха в несигурност.

Необходим е ясен публичен отговор в най-кратки срокове.

По какви критерии е извършен окончателният подбор? Как е определено кои от вече одобрените проекти ще получат финансиране? Какъв ресурс е бил осигурен при обявяването на процедурата? Как културните организации могат да планират устойчиво, когато официално обявените резултати впоследствие се променят?

Подобна непредвидимост подкопава доверието в публичните механизми за финансиране и способността на сектора да работи професионално.

Визуалните изкуства са равностойна и необходима част от културната система на България — наред с театъра, музиката, киното, литературата и останалите културни сфери. Не противопоставяме отделните изкуства, а настояваме за равнопоставеност и ясна визия за ролята на културата в развитието на страната.

Те са много повече от изложби, музеи и галерии. Участват във формирането на културната памет, градската среда, образованието, дизайна, туризма и международния образ на България. Зад тях стои професионална среда, в която слабостта на едно звено се отразява върху всички останали.

Икономическото значение на културата също е измеримо. По данни на Евростат през 2024 г. в културния сектор в България са работили 83 300 души — 2,8% от общата заетост в страната и с 3,1% повече спрямо предходната година. През 2023 г. близо 12 900 културни предприятия са създали 831,76 млн. евро добавена стойност и над 2,16 млрд. евро нетен оборот.[1]

Тези данни обхващат културния сектор като цяло, но показват ясно, че културата създава заетост, приходи и икономическа стойност. За конкретния принос на визуалните изкуства в България обаче почти липсва отделна статистика.
През последните години организации, институции и независими професионалисти доказаха, че в България има активна визуална сцена, нови публики и реален международен потенциал. Sofia Art Fair е един от примерите — международна платформа за съвременно изкуство, която среща българската и международната сцена, привлича публики и развива диалога около ключови професионални теми чрез SAF Talks.

Едно събитие, една институция или една организация обаче не могат сами да изградят устойчива среда. Необходими са взаимодействие между всички ключови участници и последователна публична политика.

Участието на България във Венецианското биенале е друг ясен пример. За държавите по света форумът е инструмент за културна дипломация и международно позициониране. Българското участие трябва да бъде подготвяно с достатъчно време, осигурен ресурс и институционална последователност, а не да зависи от извънредните усилия на професионалната общност в последния момент.

Международните форуми, резиденциите и професионалните мрежи са каналите, чрез които българското изкуство достига до нови публики и пазари. Ролята на тази инфраструктура се потвърждава и от изследването на Европейската комисия за арт пазара в ЕС. Макар Съюзът да създава под 15% от стойността на световния арт пазар, на негова територия се провеждат 32% от изложенията за изкуство в света — над 130 международни изложения годишно. Значението им надхвърля продажбите: те привличат посетители и създават допълнителна активност за туризма, транспорта и местната икономика.[2]

България продължава да разполага с твърде малко надеждни данни за собствения си арт пазар. В същото европейско изследване страната е сред държавите, за които липсва информация по част от сравнителните показатели за икономическата дейност в областта на артистичното творчество.[3] Без данни за пазара, заетостта, публиките и международното присъствие не може да бъде изградена аргументирана политика.

Липсва достатъчна яснота и за публичното финансиране. През 2024 г. Национален фонд „Култура“ е посочил отделни бюджети за визуални изкуства по шест програми — общо 1 289 587 лв., или около 15% от програмния бюджет на фонда. В програмите за 2025 и 2026 г. средствата са разпределени общо по програми и вече не може да се установи каква част от тях е предназначена и реално достига до визуалните изкуства.[4]

Не твърдим, че подкрепата непременно е намаляла. Настояваме тя да бъде проследима. Без такава яснота не може да се оцени провежданата политика или да се води информиран разговор за реалните нужди на сектора.

Проблемът не е само в размера на публичния ресурс, а и в логиката на неговото планиране. Краткосрочното проектно финансиране държи организациите в постоянна несигурност и не позволява дългосрочно развитие.

Държавните и общинските художествени галерии и музеи имат нужда от условия за работа и развитие, а не само от средства за оцеляване. Достъпът до тях следва да бъде насърчаван със същата последователност, с която държавата подкрепя посещението на сценични изкуства.

Нуждата от активна политика за развитие на публики се вижда и в данните на Евростат. През 2022 г. едва 19,7% от хората над 16 години в България са посетили поне веднъж кино, представление или културен обект, спрямо 28,6% през 2015 г. Посещение на културен обект — исторически паметник, музей, художествена галерия или археологически обект — са отчели само 11,2% от населението.[5]

Четири от всеки пет души не са участвали в нито една от наблюдаваните културни дейности през годината. Достъпът до култура и развитието на публика не могат да бъдат оставени единствено на усилията на отделните институции и организации.

Частните галерии, независимите пространства и арт изложенията също са част от културните и творческите индустрии. Те създават заетост, плащат данъци и свързват артистите с публики, колекционери и международни партньори. Приносът им трябва да бъде разпознат и в икономическите политики на държавата.

България все още няма развит арт пазар и последователни механизми за насърчаване на колекционерството. Без работеща пазарна среда възможностите на българските артисти за професионална реализация остават ограничени.

В основата на цялата система стоят артистите. В общественото пространство продължава да съществува погрешното разбиране, че художникът твори единствено от любов към изкуството и че неговият труд може да остане без справедливо възнаграждение.

Творческият труд е труд.
Професията художник не е хоби.
Визуалният артист създава културна, обществена и икономическа стойност.

Затова настояваме за:

1. Незабавна яснота по Националния културен календар
Министерството на културата да публикува пълна информация за наличния ресурс, критериите за окончателния подбор и финансирането на вече одобрените проекти.

2. Национална стратегия и предвидимо финансиране
Да бъде разработена дългосрочна стратегия за визуалните изкуства с ясни цели, срокове, отговорни институции и осигурен ресурс. Бюджетните и програмните документи трябва да показват какви средства са планирани и реално предоставени за сектора.

3. Последователна политика за международно присъствие
Участията на България във Венецианското биенале и други значими форуми да бъдат подготвяни и финансирани навреме, а международната мобилност и професионалните партньорства да получат устойчива подкрепа.

4. Условия за развитие на институциите, независимата сцена и арт пазара
Необходими са работещи инструменти за художествените музеи и галерии, независимите организации и артистите, както и мерки за насърчаване на колекционерството и пазара на изкуство.

5. Достъп до визуални изкуства и развитие на публики
Необходими са устойчиви механизми за насърчаване на посещаемостта в музеите и художествените галерии и за среща на децата и младите хора със съвременното изкуство.

6. Национална статистика и отчетност
Държавата да започне регулярно събиране и публикуване на данни за финансирането, заетостта, продажбите, посещаемостта и международното присъствие на визуалните изкуства.

Визуалните изкуства имат нужда от общ глас — не от еднакво мнение по всички теми, а от споделено разбиране, че секторът има нужда от стратегия, предвидимост, международна видимост и уважение към труда на артистите.

Целта на настоящата позиция не е еднодневен медиен шум, а начало на последователен разговор, който да доведе до конкретни решения.

Време е визуалните изкуства да бъдат разпознати не като периферия на културната политика, а като нейна стратегическа част.

Бележки и източници
[1] Eurostat, Culture statistics — Cultural employment, Table 1, данни за 2024 г.; Eurostat, Culture statistics — Cultural enterprises, Table 1, данни за 2023 г. Данните за предприятията обхващат културния сектор съгласно статистическата класификация на Евростат, а не само визуалните изкуства.
[2] European Commission / KEA European Affairs, Study on the Scale and Economic Dimensions of the EU Art Market, 2025, стр. 53–55 и 61–63.
[3] Пак там, сравнителните данни за икономическата дейност „артистично творчество“.
[4] Национален фонд „Култура“, Индикативна програма за 2024 г., стр. 1, 3, 4, 6, 7, 8 и 12; Индикативна програма за 2025 г.; Проект на индикативна програма за 2026 г. Сумата за 2024 г. е сборът от предвидените средства за визуални изкуства по програмите „Създаване“, „Разпространение“, „Мобилност“, „Дебюти“, „Критика“ и „Любителско изкуство“.
[5] Eurostat, Culture statistics — Cultural participation, Tables 1 и 3, данни за 2022 г. Показателят обхваща посещения на кино, представления и културни обекти; „културни обекти“ включва исторически паметници, музеи, художествени галерии и археологически обекти.